Родоначалникът на съвременния молив е бил древноримски пишещ инструмент, наречен „стилус”. Някои от най-ранните стилуси били направени от олово. Някъде около 1500 г. година в Англия е открито първото голямо находище на графит. В самото начало англичаните го използвали единствено за маркировки по корпусите на корабите. Графита вършел чудесна работа, защото не се отмивал от водата и се нанасял с лекота.

Тъй като находището давало чист графит, който много лесно се нацепвал на отделни продълговати парчета, постепенно хората осъзнали, че с него може и да се пише. Така през 1564 г. в Англия този минерал заменил тежкия метал. Графитът оставял тъмна следа по хартията, но той бил толкова мек, че леко се ронел и чупел. За да се предпазят графитните пръчици, върху тях започнали да навиват тънки конци (най-напред в Италия).

По-късно се появили кухи дървени пръчици, които станали праобраз на съвременния молив. За първи път масовото им производство започнало през 1662 г. в Нюрнберг, Германия. А през 1890 г. моливите започнали да се оцветяват в различни цветове, като първи на света се появили моливите в яркожълти корпуси. Този цвят бил избран, защото жълтото традиционно се асоциира с китайската императорска династия, а най-добрият графит се доставял именно от Китай.